Проклятие
Да съм сляпа понякога искам,
не издържам да гледам как хората плачат.
Безпокойството в мене очите ми стиска,
но виждам тъгата дори през клепача.
Не искам отново въздишки да чувам
и счупена вяра пред мен да се срива,
но вечер илачи за нея сънувам
и с голи ръце ги варя от коприва.
На враг и на близък горчивата язва
оставя наследство по моята кожа.
Потрепвам, замирам и плюя във пазва
и пак по желание лягам под ножа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бисерка Тодорова Todos los derechos reservados
