22 mar 2016, 21:14

Проклятието в нас

  Poesía » Otra
477 0 0

Снегът заличава безмълвните стъпки,
оставени,навярно от нас
там, където се смеехме, въпреки
че бяхме просто деца...
Уви,пораснахме бързо
по-смели, с по-храбри сърца...
но и това беше ненужно,
щом гледахме, прокълнати,
света.

Смехът е отдавна погребан в горите,
днес само се чува призрачен вой.
Съдба прокълната царува в душите
и не им дава минута покой...
Прокоба зла, окова ни-
призраци да бъдем, уви!
Сърцата ни бяха сковани,
научени на подли злини.

И така:сподавени в сълзите,
намерихме покой в тъмнината-
приятели, прокълнати...
изгубени,
забравили дома и земята...
Студът-той още ни следва,
но ние не треперим,
нали?
И нищо че сме едни
привидения,
то оставаме си
приятели...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© F. G. R. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...