vega666 (Младен Мисана) vega666 (Младен Мисана)
147 1.8K
19 mar 2021, 8:56

Прокрадване

  Poesía
903 17 14

Прокраднах се. Прокраднах се на пръсти

край моята съдба.

Не ме видя, улисана в гнева си.

Помислих си - ще се спася.

За миг усмихнах се спокоен.

Един-единствен миг за цял живот,

дари ме с вечност ти, дари ме с вечност,

или пък, може би с частица брод...

Но с разширени ноздри, плячка доловила,

извърна се съдбата пак към мен...

Притихнало врабче, окамених се

от хищните й лапи обграден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Аnna (Ана Янкова)
    Аnna (Ана Янкова)
    Съдба или божия намеса, каквото и да е, Младене, всеки има право да избор-да вярва! В това е силата му! Благодаря за равносметката!
  • калина (Калина калина)
    калина (Калина калина)
    Поздравления и от мен, Младен!
  • angel-ina (Ангелина Стойчева)
    angel-ina (Ангелина Стойчева)
    С толкова малко думи казваш толкова много, Младене... Както винаги - прекрасно! Благодаря за удоволствието!
  • Izumrudkata (Катя)
    Izumrudkata (Катя)
    Хареса ми стиха ти, Младене! Поздравления!

    "Един-единствен миг за цял живот,

    дари ме с вечност ти, дари ме с вечност,

    или пък, може би с частица брод..."
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Благодаря ви, че се спряхте на страничката ми колеги по перо и приятели. Развълнувахте ме с коментарите си, както и с оценката си за скромния ми стих, както и за поставянето му в Любими.

    Бъдете в отлично физическо и ментално здраве и нека Бог да ви пази в тези трудни времена!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0