Прокрадване

Поезия

901 17 14

Прокраднах се. Прокраднах се на пръсти

край моята съдба.

Не ме видя, улисана в гнева си.

Помислих си - ще се спася.

За миг усмихнах се спокоен.

Един-единствен миг за цял живот,

дари ме с вечност ти, дари ме с вечност,

или пък, може би с частица брод...

Но с разширени ноздри, плячка доловила,

извърна се съдбата пак към мен...

Притихнало врабче, окамених се

от хищните й лапи обграден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Аnna (Ана Янкова)

Съдба или божия намеса, каквото и да е, Младене, всеки има право да избор-да вярва! В това е силата му! Благодаря за равносметката!

2023-11-14T14:59:40+02:00
калина (Калина калина)

Поздравления и от мен, Младен!

2021-03-21T09:01:18+02:00
angel-ina (Ангелина Стойчева)

С толкова малко думи казваш толкова много, Младене... Както винаги - прекрасно! Благодаря за удоволствието!

2021-03-21T04:42:41+02:00
Izumrudkata (Катя)

Хареса ми стиха ти, Младене! Поздравления!

"Един-единствен миг за цял живот,

дари ме с вечност ти, дари ме с вечност,

или пък, може би с частица брод..."

2021-03-20T23:40:44+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ви, че се спряхте на страничката ми колеги по перо и приятели. Развълнувахте ме с коментарите си, както и с оценката си за скромния ми стих, както и за поставянето му в Любими.

Бъдете в отлично физическо и ментално здраве и нека Бог да ви пази в тези трудни времена!

2021-03-20T16:47:17+02:00