/Приказка за пораснали/

 

За нейните хитрини, хората дават пари

затуй  - "Лиске, звъни!"

 

– Лиска е тъжна, Лиска умира

- Нямам време, скъпа, какво сега те нервира?

– Казвам ти Лиска вече умира –

тъгата си, няма с какво да гримира

– Утре ще дойда, за да ти кажа

че си красива без грим и помада

„Боже! от яд ще се размажа -

как не разбира душата ми млада

Трябва ми тука - днес и сега!

кой ще гали таз суета?”

– Добре де,  разбирам,

(ноктите уж си веднага прибирам)

просто съседа тук е до мен

и поглед впил е страшен във мен -

май че е хвърлил око

на моето скромно манто

Как да скрия рижата хубост?!

страхувам се, скъпи - до лудост!

Да не пада от мантото и косъм!

Точно е шест - при теб съм до осам!

„Еех, как се харесвам, та аз съм Лисана!

Обичам ли - съм готова, да бъда одрана.

Ала рано е още да лягам под ножа -

някак по ми харесва неговата кожа,

но гибелта му за сега ще отложа -

ръкавици кадифени от утре ще сложа.

Но точно във осем твойта любимка

ще увисне на врата ти - оранжева примка.

Ще загубиш и ума, и дума,

щом капчица сложа от парфюма

ще ти завия и за из друма

нищо, че струва - за „Лада” цялата сума.”

Тръгваш –  аз съм сериозна - как истукан

Боже, за нищо го нямаш този Балкан!"

Лиса не чува - умело тя се преструва

а вече залага убийствен капан -

набързо се хладно сбогува

"Въпрос е на време да бъдеш одран".

После се муси, фучи – святкат зелени очи

От стая на стая – тясно и става дори.

Не може на себе си тя да прости,

че коктейл не забърка от сто хитрини

Но тя е Лисана, нали -

време му дава до първи петли

а утре?…е, утре - започва още в зори....

на възглавка заспива от сто хитрини -

едва ли умее той да брои 

а и да знае той ще мълчи, 

към кожуха на Лиса

пък той се стреми...

 

Хайде, стига съм била мадама

сигурно вече минал е Балкана

Как тъгата си по него да разкарам?

Я със нещо секси да се издокарам

За него аз съм фина дама, не че е измама

Но сега пък ми се ще, да стана готино парче.

По бутиците да се повръткам

и ето в мола  моден хлътвам -

цайсите ми - малко са големи,

но свих ги от едни гамени -

носа нагоре ще държа, че мога да ги изтърва,

леко устните напред, като набъбнали от сладолед.

Дали приличам веч на кифла - даа, отсреща някой се усмихва

почвам със фасоните (ех проблем са ми балконите)

леко се изпъчвам, мъничко корема глътвам

и със френския акцент, заговарям тоз левент

-         Пхростете, има ли за мен специален ескалатор,

не , не питам заа.... виб...тор......

Той подава ми ръка - опашката ми, става на метла.

Ах! а кожата му е мечта, но на любимия си няма да изневеря

Просто си доказвам колко съм добра, в таз…любовната игра

Но боже какво ме тъй захапа, гледам опашката ми в ескалатора задрапа

и миг преди да разбера, вече бях на колена -

та се проснах от високо, падане съвсем - неподходящо и жестоко

Сега съм със разбити лакти, колена – остана здрава сал една глава

От срам ако не бях умряла, опашката от яд сама -  си бих изяла.

 

- Иска ми се да се гръмна

с тези болки я осъмна - я пък не,

да не казвам, за обезобразените ми колене.-

Лиска искаше Един да одере,

но както винаги почна от своите колене.

 - Сега ще трябва да разправям с яд,

че участвам временно във маскарад,

уж такава … нещо ще съм като акробат,

ще участвам и в парада,

 и затуй тренирам как се пада

Край на монолога -

Лиса сменя своята бърлога!

Ако онзи спящ, но чуден мъж,

не бе си тръгнал изведнъж -

би останала навеки здрава,

омаяна от него до забрава

и би била си цяла,

от любов ако не бе тъй оглупяла.

 Тежко време стана, за нашата Лисана -

дорде изчезнат синините

дали да не избяга сред горите?

Но тя пък не е партизанка

и никога не е стояла в сянка.

Най ще си почине на някой остров тих,

където да чете за Любовта във стих,

ала кой ще хвали нейния финес -

дали да не навести Пелопонез....

И пак започна да я втриса,

та се присети за испанския Ибиса.

Метна куфар на една мотриса-

и ето - елегантната лисица -

Котешката стъпка пак,

затанцува в пясъчния бряг.

Обула бели панталонки,

ветрилце маха от върбови клонки.

Каква главица умна!

Каква певица сладкодумна!

Омагьоса не един турист,

с походчица във лек туист.

Гледат я в очите с лещи черни

и не виждат синините недни.

Уж пребърква чантичка за огледалце

а хоп - оттам изважда шалче,

в него на вързопче е скътала

хитрини, че срамота е със чувала

да ходи сред елита  андалуски

и да припява си римувки.

"Дано се не пребие с тез обувки,

че ще пропусне сто целувки"

 - ЦеЕлУвки ли казах?!, Я….

И закърши кръшната снага -

в хотела в миг се озова,

модните парцалки си прибра,

тюрбан си сложи, черни очила,

на пиколото във ръка –

мъничка съвсем лъжа.

В таксито рече : -  Към дома!

И ето как Лисана се прибра,

а от синините нямаше следа.

Господина Тя набира - тъкмо казва, се прибира

и ето го омайният му глас - искал Нея в този час

„Ха!ама имА си хас!”, Лисана мисли не на глас

Затъжен за Лиса бил - Идва, идва моят мил!

Грабна бърже списък с хитрини -

с тях ще пазарува – съвсем се разори

в онез скъпарски, мургави страни,

па издуха от очи прашинки от злини

Мантра зареди - Доброто нека победи!

Ха - дано се удържи – ще прави добрини!

....

Зад ъгъла едва зави, и някой и подсвирна

Закова се – "Лиске спри!" И по инерция намигна

После се позасрами и в дама се преобрази

 - Без лисичи номера!  - чакам мъж мечта!

Само трябва, да го задържа, аз за през нощта.

Боже! как се правеше това без хитрост под ръка?

Ще взема по главата да го цапардосам,

но ако не го уцеля

може и да го ядосам -

мирът, без туй виси на косъм

Ехей, впити дънки скивам, мигам

Опс! – завивам тука съм за риган

А можеше да бъде чудна свалка

ноо – нямам време за пързалка

Бързо ще се прибера:  две-три ролки на глава,

Вечерята ще стегна, за свежест ще полегна.

Кокошката под мен – дето кряка в оня сутерен

дали да не прекърша и главата,

но кога ли ще уври горката!?

По-добре една чорбица бърза

от оня дето тенекия онзи ден ми върза,

а по икендия - една ракия ще забия.

Чувам стъпките му в коридора,

на токчета рулирам с прането на простора

Боже, скъпи, как ме изненада!

Сега се аз прибирам и чувам долу серенада...

Влюбено заеква мой съсед, та услужих му с един куплет

Любимият ми става кривоглед, готов да сръфа тоз поет -

Само лекинко хитрувам, колкото да си спортувам

Че от всяка го ревнувам, за ревността му аз бленувам

Лиса ще си пофлиртува, после той ще я целува

-         Лиске, миличка, любима, ненагледна

Как са твойте коленца?, дай да ги погледна

Проста работа било това -

да сведе глава , в прелестните ми крака.                                            

А се чудех как да го накарам,

без от девет дола вода да му докарам.

Ех веднъж без номера - да си има мъж мечта!

-         Каква красива маса, Лиске, мила!

Да бе - половината храна съм свила,

само серенадата съм си платила.

Вълшебна вечер беше - Лиска си мълвеше

Е почти.. без хитрини, получи се  нали?!

На Лиска днеска – ама! много, много и върви!

Чакай! дорде не е заспал,  да тичам -

на дърво да чукна -  най- обичам!

Все така да ми върви…..

Боже! как не го е грях!?– до Лиска – а да спи?!

'Ма как не го е страх!? – Лиска да гневи?!

Зная бях си дала дума – никви номера!

Но утрее! тесен пак ще стане му света,

дори обувките му ще го стряскат,

очите лискини кога засвяткат.

Едва ли ще заспя, трябва да си отмъстя

и прави пъклен план - на ченгела – и одран!

Лулата на мира не пуши!

от кожата му ще приготвя суши

Ще го удуша с опашка рижа -

ако не - опашката да си острижа!

Сърцето и се сви - нима ще го осакати!

Как обича този мъж! престъпни мисли – къш!

Но вътре - нейде сред корема, лисичи нрав на път поема -

не би могла да озапти гените си от деди...

 

Следва