25 jul 2007, 16:43

Прокуди всичко в мен

  Poesía
759 0 2
Прокуди всичко в мен,
загърби любовта,
облачен за мен е всеки ден,
щом я няма радостта.

Обичах те безумно аз,
обичах всичко в теб,
копнях за твоите ласки всеки час,
какво ли е сега без теб?

Болка и тъга,
това е то сега,
болка от лъжа,
тъга и самота.

Нима да те обичам беше грях,
нима сърцето си не дадох,
а може би изпитваш страх,
понеже аз ти се отдадох.

За теб живях
и само теб те любих,
за теб се смях,
но всичкото изгубих.

Прокуди всичко в мен,
загърби любовта,
облачен за мен е всеки ден,
щом до мен не си сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анжела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разразиш ли страшна буря, на сутринта ще видиш чисто небе, дъждът от облаците трябва да се изцеди докрай чрез очите, та облаците да си тръгнат... Иначе не би постъпила честно към следващото слънце
  • Хубаво , ангелче, хубаво.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...