25 jul 2007, 16:43

Прокуди всичко в мен 

  Poesía
607 0 2
Прокуди всичко в мен,
загърби любовта,
облачен за мен е всеки ден,
щом я няма радостта.

Обичах те безумно аз,
обичах всичко в теб,
копнях за твоите ласки всеки час,
какво ли е сега без теб?

Болка и тъга,
това е то сега,
болка от лъжа,
тъга и самота.

Нима да те обичам беше грях,
нима сърцето си не дадох,
а може би изпитваш страх,
понеже аз ти се отдадох.

За теб живях
и само теб те любих,
за теб се смях,
но всичкото изгубих.

Прокуди всичко в мен,
загърби любовта,
облачен за мен е всеки ден,
щом до мен не си сега.

© Анжела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разразиш ли страшна буря, на сутринта ще видиш чисто небе, дъждът от облаците трябва да се изцеди докрай чрез очите, та облаците да си тръгнат... Иначе не би постъпила честно към следващото слънце
  • Хубаво , ангелче, хубаво.
Propuestas
: ??:??