25 июл. 2007 г., 16:43

Прокуди всичко в мен

758 0 2
Прокуди всичко в мен,
загърби любовта,
облачен за мен е всеки ден,
щом я няма радостта.

Обичах те безумно аз,
обичах всичко в теб,
копнях за твоите ласки всеки час,
какво ли е сега без теб?

Болка и тъга,
това е то сега,
болка от лъжа,
тъга и самота.

Нима да те обичам беше грях,
нима сърцето си не дадох,
а може би изпитваш страх,
понеже аз ти се отдадох.

За теб живях
и само теб те любих,
за теб се смях,
но всичкото изгубих.

Прокуди всичко в мен,
загърби любовта,
облачен за мен е всеки ден,
щом до мен не си сега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анжела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разразиш ли страшна буря, на сутринта ще видиш чисто небе, дъждът от облаците трябва да се изцеди докрай чрез очите, та облаците да си тръгнат... Иначе не би постъпила честно към следващото слънце
  • Хубаво , ангелче, хубаво.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...