Прокуди всичко в мен
загърби любовта,
облачен за мен е всеки ден,
щом я няма радостта.
Обичах те безумно аз,
обичах всичко в теб,
копнях за твоите ласки всеки час,
какво ли е сега без теб?
Болка и тъга,
това е то сега,
болка от лъжа,
тъга и самота.
Нима да те обичам беше грях,
нима сърцето си не дадох,
а може би изпитваш страх,
понеже аз ти се отдадох.
За теб живях
и само теб те любих,
за теб се смях,
но всичкото изгубих.
Прокуди всичко в мен,
загърби любовта,
облачен за мен е всеки ден,
щом до мен не си сега.
© Анжела All rights reserved.
