Jul 25, 2007, 4:43 PM

Прокуди всичко в мен 

  Poetry
537 0 2
Прокуди всичко в мен,
загърби любовта,
облачен за мен е всеки ден,
щом я няма радостта.

Обичах те безумно аз,
обичах всичко в теб,
копнях за твоите ласки всеки час,
какво ли е сега без теб?

Болка и тъга,
това е то сега,
болка от лъжа,
тъга и самота.

Нима да те обичам беше грях,
нима сърцето си не дадох,
а може би изпитваш страх,
понеже аз ти се отдадох.

За теб живях
и само теб те любих,
за теб се смях,
но всичкото изгубих.

Прокуди всичко в мен,
загърби любовта,
облачен за мен е всеки ден,
щом до мен не си сега.

© Анжела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Разразиш ли страшна буря, на сутринта ще видиш чисто небе, дъждът от облаците трябва да се изцеди докрай чрез очите, та облаците да си тръгнат... Иначе не би постъпила честно към следващото слънце
  • Хубаво , ангелче, хубаво.
Random works
: ??:??