Пролет

25 may 2006, 14:16

Poesía

1023 0 3

Пристъпвай боса по земята
студена, черна, още мокра,
доскоро с бяло одеало,
от медени лъчи огряна.
Повикай стръковете дребни –
зелени, меки и блестящи.
Едва докосвай и обсипвай
със свежи пъпки клони голи.
И цвят новороден, вълшебен
полей по планината сива,
по-светъл даже от небето,
искрящ като поточе диво. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Пролет

Искате да прочетете повече?

Propuestas