Kabomy (Катя Михайлова)
11 24
25 мая 2006 г., 14:16

Пролет 

  Поэзия
921 0 3

Пристъпвай боса по земята

студена, черна, още мокра,

доскоро с бяло одеало,

от медени лъчи огряна.

 

Повикай стръковете дребни –

зелени, меки и блестящи.

Едва докосвай и обсипвай

със свежи пъпки клони голи.

 

И цвят новороден, вълшебен

полей по планината сива,

по-светъл даже от небето,

искрящ като поточе диво.

 

Кажи ни в слънчевата утрин

с очи помръкнали да видим

животът, потопен в зелено –

за радост малка, но пък нужна.

© Катя Михайлова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??