Пролет
Пристъпвай боса по земята
студена, черна, още мокра,
доскоро с бяло одеало,
от медени лъчи огряна.
Повикай стръковете дребни –
зелени, меки и блестящи.
Едва докосвай и обсипвай
със свежи пъпки клони голи.
И цвят новороден, вълшебен
полей по планината сива,
по-светъл даже от небето,
искрящ като поточе диво.
Кажи ни в слънчевата утрин
с очи помръкнали да видим
животът, потопен в зелено –
за радост малка, но пък нужна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Михайлова Всички права запазени
