Kabomy (Катя Михайлова)
11 24
25.05.2006 г., 14:16 ч.

Пролет 

  Поезия
963 0 3

Пристъпвай боса по земята

студена, черна, още мокра,

доскоро с бяло одеало,

от медени лъчи огряна.

 

Повикай стръковете дребни –

зелени, меки и блестящи.

Едва докосвай и обсипвай

със свежи пъпки клони голи.

 

И цвят новороден, вълшебен

полей по планината сива,

по-светъл даже от небето,

искрящ като поточе диво.

 

Кажи ни в слънчевата утрин

с очи помръкнали да видим

животът, потопен в зелено –

за радост малка, но пък нужна.

© Катя Михайлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??