Събуди се слънцето. В купчинка сива
топи се последният мартенски сняг,
подухва на пориви топъл Южняк
и кълнове плахо земята пробиват.
Готова да цъфне е старата слива.
По двойки събират се птиците пак.
Прокрадва се в дъртия мършав котак
забравено чувство – любов го опива.
Живот възроден днес у всичко кипи.
Не зная защо, нито питам се как
магията Пролет сред студ и сред мрак
възражда живот и разпалва мерак... ...