21.03.2010 г., 23:53  

Пролет

1.8K 0 28

 

Събуди се слънцето. В купчинка сива

топи се последният мартенски сняг,

подухва на пориви топъл Южняк

и кълнове плахо земята пробиват.

 

Готова да цъфне е старата слива.

По двойки събират се птиците пак.

Прокрадва се в дъртия мършав котак

забравено чувство – любов го опива.

 

Живот възроден днес у всичко кипи.

Не зная защо, нито питам се как

магията Пролет сред студ и сред мрак

 

възражда живот и разпалва мерак...

Тя шепне, променяйки всички съдби:

възкръсвай, живей, съзерцавай, люби...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...