21.03.2010 г., 23:53  

Пролет

1.8K 0 28

 

Събуди се слънцето. В купчинка сива

топи се последният мартенски сняг,

подухва на пориви топъл Южняк

и кълнове плахо земята пробиват.

 

Готова да цъфне е старата слива.

По двойки събират се птиците пак.

Прокрадва се в дъртия мършав котак

забравено чувство – любов го опива.

 

Живот възроден днес у всичко кипи.

Не зная защо, нито питам се как

магията Пролет сред студ и сред мрак

 

възражда живот и разпалва мерак...

Тя шепне, променяйки всички съдби:

възкръсвай, живей, съзерцавай, люби...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...