21.03.2010 г., 23:53  

Пролет

1.8K 0 28

 

Събуди се слънцето. В купчинка сива

топи се последният мартенски сняг,

подухва на пориви топъл Южняк

и кълнове плахо земята пробиват.

 

Готова да цъфне е старата слива.

По двойки събират се птиците пак.

Прокрадва се в дъртия мършав котак

забравено чувство – любов го опива.

 

Живот възроден днес у всичко кипи.

Не зная защо, нито питам се как

магията Пролет сред студ и сред мрак

 

възражда живот и разпалва мерак...

Тя шепне, променяйки всички съдби:

възкръсвай, живей, съзерцавай, люби...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...