Mar 21, 2010, 11:53 PM  

Пролет

1.8K 0 28

 

Събуди се слънцето. В купчинка сива

топи се последният мартенски сняг,

подухва на пориви топъл Южняк

и кълнове плахо земята пробиват.

 

Готова да цъфне е старата слива.

По двойки събират се птиците пак.

Прокрадва се в дъртия мършав котак

забравено чувство – любов го опива.

 

Живот възроден днес у всичко кипи.

Не зная защо, нито питам се как

магията Пролет сред студ и сред мрак

 

възражда живот и разпалва мерак...

Тя шепне, променяйки всички съдби:

възкръсвай, живей, съзерцавай, люби...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Тенев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...