3 mar 2006, 21:40

Пролет

  Poesía
1.1K 0 1
                                                 



                                                 Пролет

                                 

                                           На небето дъга появи се,
                                           тихо в клоните птици запяха.
                                           Бързо вятърът луд осмири се,
                                           слънцето и земята се сляха.


                                           Водата потече във вените
                                           на малките горски потоци.
                                           А после в тревите зелените,
                                           "заплуваха" есело смоците.


                                            Дъждът скри засрамен лицето си,
                                            росата засмя се звънливо.
                                            Пролеттае понесла детето си
                                            и се ражда днес нещо красиво.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не знам защо е оценено толкова слабо. На мен ми харесва. Само може би трябва да помислиш върху последните две строфи.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....