3.03.2006 г., 21:40

Пролет

1.1K 0 1
                                                 



                                                 Пролет

                                 

                                           На небето дъга появи се,
                                           тихо в клоните птици запяха.
                                           Бързо вятърът луд осмири се,
                                           слънцето и земята се сляха.


                                           Водата потече във вените
                                           на малките горски потоци.
                                           А после в тревите зелените,
                                           "заплуваха" есело смоците.


                                            Дъждът скри засрамен лицето си,
                                            росата засмя се звънливо.
                                            Пролеттае понесла детето си
                                            и се ражда днес нещо красиво.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не знам защо е оценено толкова слабо. На мен ми харесва. Само може би трябва да помислиш върху последните две строфи.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...