Mar 3, 2006, 9:40 PM

Пролет

Poetry

1.1K 0 1

                                                 Пролет



                                           На небето дъга появи се,
                                           тихо в клоните птици запяха.
                                           Бързо вятърът луд осмири се,
                                           слънцето и земята се сляха.

                                           Водата потече във вените
                                           на малките горски потоци.
                                           А после в тревите зелените,
                                           "заплуваха" есело смоците.

                                            Дъждът скри засрамен лицето си,
                                            росата засмя се звънливо.
                                            Пролеттае понесла детето си
                                            и се ражда днес нещо красиво.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

кумеца (Румен Ченков)

Не знам защо е оценено толкова слабо. На мен ми харесва. Само може би трябва да помислиш върху последните две строфи.

2006-04-03T22:56:34+03:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0