Пролет

Пролет моя, моя вярна пролет, 
бяла те наричаше Вапцаров сред руините
от неговата битка със Живота,
проведена с копнеж по Филипините,
разстреляна със вярата в човека 
и правеща последния си полет.

Пролет моя, моя светла пролет,
още неживяна е, Никола, от терзанието
в душата ми по хората
и на вярата безверна изтезанието
в безмилостно жестока перманентност, 
започваща поредния си полет.

Пролет моя, моя близка пролет – 
знам, ще дойдеш с радост и цъфтежи,
бурна страшно, аленочервена
да възвърнеш хорската надежда,
а на мене вечните метежи.