Пролет
605
0
0
Пролет
Пролет моя, моя вярна пролет,
бяла те наричаше Вапцаров сред руините
от неговата битка със Живота,
проведена с копнеж по Филипините,
разстреляна със вярата в човека
и правеща последния си полет.
Пролет моя, моя светла пролет,
още неживяна е, Никола, от терзанието
в душата ми по хората
и на вярата безверна изтезанието
в безмилостно жестока перманентност,
започваща поредния си полет.
Пролет моя, моя близка пролет –
знам, ще дойдеш с радост и цъфтежи,
бурна страшно, аленочервена
да възвърнеш хорската надежда,
а на мене вечните метежи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Янев Всички права запазени
