20 mar 2016, 20:23

Пролет

  Poesía » Otra
1.3K 0 3

март 2016 Румяна Славова

 

Слънцето наднича
с пламнала главица.
В смарагдова премяна
земята сънена облича.

 

Влюбени мечтания трептят
в теменужения поглед на момиче.
Усмивката ù ледове топи
и под стъпките ù ражда се кокиче.

 

Зимата събра снега-замина
да пие чай със Януари.                         
Пролетта царува над света   
и небето, някак си, е по-синьо.

 

Надежда бяла разцъфтя
понесена от полет лястовичи
и по-малко лош ще е деня,
защото всеки ближния обича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....