Mar 20, 2016, 8:23 PM

Пролет

  Poetry » Other
1.3K 0 3

март 2016 Румяна Славова

 

Слънцето наднича
с пламнала главица.
В смарагдова премяна
земята сънена облича.

 

Влюбени мечтания трептят
в теменужения поглед на момиче.
Усмивката ù ледове топи
и под стъпките ù ражда се кокиче.

 

Зимата събра снега-замина
да пие чай със Януари.                         
Пролетта царува над света   
и небето, някак си, е по-синьо.

 

Надежда бяла разцъфтя
понесена от полет лястовичи
и по-малко лош ще е деня,
защото всеки ближния обича.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...