20 мар. 2016 г., 20:23

Пролет

1.3K 0 3

март 2016 Румяна Славова

 

Слънцето наднича
с пламнала главица.
В смарагдова премяна
земята сънена облича.

 

Влюбени мечтания трептят
в теменужения поглед на момиче.
Усмивката ù ледове топи
и под стъпките ù ражда се кокиче.

 

Зимата събра снега-замина
да пие чай със Януари.                         
Пролетта царува над света   
и небето, някак си, е по-синьо.

 

Надежда бяла разцъфтя
понесена от полет лястовичи
и по-малко лош ще е деня,
защото всеки ближния обича.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...