20.03.2016 г., 20:23

Пролет

1.3K 0 3

март 2016 Румяна Славова

 

Слънцето наднича
с пламнала главица.
В смарагдова премяна
земята сънена облича.

 

Влюбени мечтания трептят
в теменужения поглед на момиче.
Усмивката ù ледове топи
и под стъпките ù ражда се кокиче.

 

Зимата събра снега-замина
да пие чай със Януари.                         
Пролетта царува над света   
и небето, някак си, е по-синьо.

 

Надежда бяла разцъфтя
понесена от полет лястовичи
и по-малко лош ще е деня,
защото всеки ближния обича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...