Споглеждат се врабците весело,
настръхнали от Зима до сега.
Че ето, Слънцето довело я е,
представя свойта дъщеря.
А тя, все още мъничка, пристъпя плахо
по бърдото на стария дувар
и по капчука в южната ни стряха,
по първото кокиче и по минзухар.
В дебели преспи се запъва,
ала на лястовичите крила
понесена, с замах рисува
поляни пъстри със цветя. ...