Пролет
Споглеждат се врабците весело,
настръхнали от Зима до сега.
Че ето, Слънцето довело я е,
представя свойта дъщеря.
А тя, все още мъничка, пристъпя плахо
по бърдото на стария дувар
и по капчука в южната ни стряха,
по първото кокиче и по минзухар.
В дебели преспи се запъва,
ала на лястовичите крила
понесена, с замах рисува
поляни пъстри със цветя.
Да не разсърди Зимата подбира,
със топъл вятър, вместо със гребло,
от всуе снегът на върха чак прибира,
да спретне пухеното й легло.
Побутва семе, че от сън му е време да става.
Повдига сгушени малки стебла.
Ей там нещо ново расте и показва се,
смях ромòли от щура река.
И с дните растящи, нараства уверена,
все по-точна в това що гради.
Няма страх да изсипе пороя след себе си.
И след мрак, слънце пак ще блести.
Кръшно тяло със рокля прекрасна покрива,
вишнев цвят тоалета краси.
С люляк-шал раменете свенливо завива,
рози вплела е в златни коси.
А врабчешки рояци гръмогласно чирикат.
За сухата троха кипи борба,
ала весела, знаят те, топлите дни идат!
Иде Лято, ще пада игра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асен Захаридов Всички права запазени
