23 may 2020, 23:08

Пролет

764 0 0

                                       Слънцето, от облаче скрито,

                                       показа лице сърдито,

                                       после се засмя и лъчи замята

                                       с тях да затопли земята.

              

                                       Да помага долетя Южняка.

                                       Той в планината Снежко разплака.

                                       Потекоха сълзите в пролетни потоци

                                       по планината спускащи се с подскоци.

         

                                       На гората пъпките разпука

                                       щом с жезъл по тях почука,

                                       после с него събуди цветята

                                       и с килима им застла Земятя.

         

                                       От юг ята от птици - 

                                       жерави, щъркели, лястовици

                                       на своите разперени крила

                                       донесоха и нея - Пролетта.

              

                                       Запяха пойните птички,

                                       зажужукаха бръмбарчета, пчелички,

                                       зарадвани от веселата Пролет,

                                       долетяла с птичия полет.

               

                                                         .

 

                                       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...