Слънцето, от облаче скрито,

                                       показа лице сърдито,

                                       после се засмя и лъчи замята

                                       с тях да затопли земята.

                                       Да помага долетя Южняка.

                                       Той в планината Снежко разплака.

                                       Потекоха сълзите в пролетни потоци

                                       по планината спускащи се с подскоци.

                                       На гората пъпките разпука

                                       щом с жезъл по тях почука,

                                       после с него събуди цветята

                                       и с килима им застла Земятя.

                                       От юг ята от птици - 

                                       жерави, щъркели, лястовици

                                       на своите разперени крила

                                       донесоха и нея - Пролетта.

                                       Запяха пойните птички,

                                       зажужукаха бръмбарчета, пчелички,

                                       зарадвани от веселата Пролет,

                                       долетяла с птичия полет.

                                                         .