valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
24 feb 2007, 0:12

ПРОЛЕТ

  Poesía
840 0 16

Събудих се от някакво кипене...

Загадка бе за мене то.

Усетих, че ми е студено,

облякох зимното палто

и в кухнята отидох да погледна.

Стоеше чайникът съвсем смирен

и печката отдавна бе студена,

нормално беше - като всеки ден...

Кипеше нещо, дявол да го вземе.

Ослушах се – какво ли е това?

Жена ми спеше уморена,

погалих нежно свидната глава.

Прозорците разтворих да погледна.

Останах смаян:

вече не валеше,

загадката ми бе решена –

навънка пролетта кипеше...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0