ПРОЛЕТ
Събудих се от някакво кипене...
Загадка бе за мене то.
Усетих, че ми е студено,
облякох зимното палто
и в кухнята отидох да погледна.
Стоеше чайникът съвсем смирен
и печката отдавна бе студена,
нормално беше - като всеки ден...
Кипеше нещо, дявол да го вземе.
Ослушах се – какво ли е това?
Жена ми спеше уморена,
погалих нежно свидната глава.
Прозорците разтворих да погледна.
Останах смаян:
вече не валеше,
загадката ми бе решена –
навънка пролетта кипеше...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
.
