22 feb 2012, 23:14

Пролет

1.2K 0 6

Ще разцъфна като пъпка
във гора от резеда,
чувам нежните ù стъпки,
знам - пристига пролетта.

Като ручей ще бълбукам
с бистра, празнична вода,
после с гълъби ще гукам,
с лястовици ще летя.

Със пчелички ще рисувам
малки, слънчеви сърца,
по листата ще лудувам
в ръченичени хора.

Зад кокичета прекрасни
ще се скрия, ще мълча
и ще гледам как порастват
пролетните чудеса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И на мен ми харесва!
  • Добре оформено и подредено, леко за четене, написано с хубаво чувство и без някакви особени претенции. Хареса ми!
  • Леко и нежно. Като пролетта.
    Тя идва...
  • И на мен ми хареса!!!
    Леко и ефирно е и създава приятно настроение.
    Всички имаме нужда да полетим....защо все някой иска да ни пререже крилата?
  • На мен ми харесва! Има настроение, както казва Славяна - игриво и жужащо.Аз лично харесвам усещането, че запазено детето в душата.Няма нищо по-хубаво от това! Милена - не се разделяй с детето у теб!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...