Пролет е в моите очи
“Пролет е в моите очи”
Пролет е в моите очи.
Навън всичко се пука и цъфти.
По улиците скитат деца ревящи, заглушени от шум на косачки.
Нека студовете вървят по
стъпките на зимния път,
а майското слънце да милва
и целува що броди по земята.
Сама гугутка гука в гората,
сякаш гони злините на мрака.
сякаш вика някой да се върне.
Капчици роса се стичат
в деколтето на земята,
а тя се смее — млада, разсъблечена,
с нова рокля от цветя и прашец.
Тя не крие нищо —
всяка гънка диша.
Всичко е цветно и красиво.
Палитра на художник не би
била тъй пъстра като пролетта.
Дори дъгата се срамува,
когато пролетта излезе на разходка
с венец от глухарчета в косите.
Донесох ти пролетта.
Тъй чиста като птича сълза,
като утринния лъч,
който пробожда нощта.
Недей ти, с твоето жарко лято,
да попарваш, що тя донесе.
Остави я да остане още мъничко,
още ден-два,
да се усмихнем заедно с нея,
преди всичко пак да изгори.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ivayana Todos los derechos reservados