Пролет е в моите очи

“Пролет е в моите очи”

Пролет е в моите очи.

Навън всичко се пука и цъфти.

По улиците скитат деца ревящи, заглушени от шум на косачки.

Нека студовете вървят по 

стъпките на зимния път, 

а майското слънце да милва

и целува що броди по земята. 

Сама гугутка гука в гората, 

сякаш гони злините на мрака.

сякаш вика някой да се върне.

Капчици роса се стичат

в деколтето на земята,

а тя се смее — млада, разсъблечена,

с нова рокля от цветя и прашец.

Тя не крие нищо —

всяка гънка диша.

Всичко е цветно и красиво.

Палитра на художник не би

била тъй пъстра като пролетта.

Дори дъгата се срамува,

когато пролетта излезе на разходка

с венец от глухарчета в косите.

Донесох ти пролетта.

Тъй чиста като птича сълза, 

като утринния лъч, 

който пробожда нощта.

Недей ти, с твоето жарко лято,

да попарваш, що тя донесе.

Остави я да остане още мъничко,

още ден-два,

да се усмихнем заедно с нея,

преди всичко пак да изгори.