5 mar 2020, 9:46  

...пролет, обич...И надежда 

  Poesía » Del paisaje
649 9 12

Пукат се сапунени мехури,
в пролетна нега и с глас унесен,
вятърът напява си потпури-
чутата случайно птича песен.

 

Спуска слънце златната си мрежа,
облаци рисуват по небето.
Кърпи с две иглички таралежът,
зимните пробойни на сърцето.

 

Котенца върбата приласкава,
бисер - капка сред тревата грее.
Шарките дъгата си раздава,
ехото се учи да се смее.

 

Подмладява се за миг Земята,
в огледало слънчево се вглежда.
Тръпне, сред парфюма на цветята,
чака пролет, обич...И надежда
 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??