...пролет, обич...И надежда
Пукат се сапунени мехури,
в пролетна нега и с глас унесен,
вятърът напява си потпури-
чутата случайно птича песен.
Спуска слънце златната си мрежа,
облаци рисуват по небето.
Кърпи с две иглички таралежът,
зимните пробойни на сърцето.
Котенца върбата приласкава,
бисер - капка сред тревата грее.
Шарките дъгата си раздава,
ехото се учи да се смее.
Подмладява се за миг Земята,
в огледало слънчево се вглежда.
Тръпне, сред парфюма на цветята,
чака пролет, обич...И надежда
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Благодаря ти!