Пролет се задава...

По-рáно се развиделява,

южняк зад облака надзърта,

дали се Пролет не задава,

че ветровете ги не свърта!...

Надули вихрени тромпети

въртят от Есента листата,

задават ритъм с кастанети

от клони счупени в гората...

За малко ситен дъжд припръсква,

а в капките му светлината –

щом седемцветно се разпръсква

е тъй вълшебна във дъгата..

... Снегът объркан се стопява

и в тая цялата загадка –

от нищото се появява:

кокиче със зелена шапка...

До него свежи виолетки

листенца стреснато разтърсват –

красиви, палави кокетки

ухание на пролет пръсват...

А двойка подранили щъркели

гнездóто старо не намират;

те май че този път са сбъркали

и нов кумин сега си дирят!...

... Приятно чувство с настроение

от ветровете ме подѐма –

крила ми дава с намерение

към хоризонта да поѐма...

И Гравитацията може

със ветровете да надмогна...

А с дързък стил да разтревожа –

спокойствието и на Бога!...

... Алá и в Другите вселени

бих търсил тази, неизменната,

в нюанси смайващо зелени:

подобна Пролет както земната!...

18.02.2019.