Пролет се задава...
По-рáно се развиделява,
южняк зад облака надзърта,
дали се Пролет не задава,
че ветровете ги не свърта!...
Надули вихрени тромпети
въртят от Есента листата,
задават ритъм с кастанети
от клони счупени в гората...
За малко ситен дъжд припръсква,
а в капките му светлината –
щом седемцветно се разпръсква
е тъй вълшебна във дъгата..
... Снегът объркан се стопява
и в тая цялата загадка –
от нищото се появява:
кокиче със зелена шапка...
До него свежи виолетки
листенца стреснато разтърсват –
красиви, палави кокетки
ухание на пролет пръсват...
А двойка подранили щъркели
гнездóто старо не намират;
те май че този път са сбъркали
и нов кумин сега си дирят!...
... Приятно чувство с настроение
от ветровете ме подѐма –
крила ми дава с намерение
към хоризонта да поѐма...
И Гравитацията може
със ветровете да надмогна...
А с дързък стил да разтревожа –
спокойствието и на Бога!...
... Алá и в Другите вселени
бих търсил тази, неизменната,
в нюанси смайващо зелени:
подобна Пролет както земната!...
18.02.2019.
© Коста Качев Всички права запазени