7 mar 2006, 12:16

Пролет в моето село

  Poesía
1.2K 0 4
Разбудена повдигна чело Чумерна,
замери селото със топъл южен вятър,
заличи последната зимна следа,
вля във вените сладък нектар!
Замириса на пролет и млади брези,
цъфнаха синчец и теменуги!
Потече Бързица с буйни, снежни води,
литнаха пчели и пеперуди!
Славей, любовно, запя във върбите-
незабравил малкото селце!
Излязоха, усмихнати, старци по вратите-
доживяли пролетно небе!
Щастлива и горда съм с този дом мой,
сърце все натам ме зове!
В него намирам муза, покой,
отново се чувствам дете!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво пишеш...
    Събуди музата пак!!!
    Поздрави!!!
  • сега се плавно лее,сърцето ми се смее
  • Благодаря, Вал, за забележките! Да с "пролетно небе" е по-хубаво. Ще се опитам да го оправя и в края.
  • Марка корекция, ако искаш ..."доживяли пролетното небе... и последните 3 реда 6, но го изглади, моля!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...