Mar 7, 2006, 12:16 PM

Пролет в моето село

  Poetry
1.2K 0 4
Разбудена повдигна чело Чумерна,
замери селото със топъл южен вятър,
заличи последната зимна следа,
вля във вените сладък нектар!
Замириса на пролет и млади брези,
цъфнаха синчец и теменуги!
Потече Бързица с буйни, снежни води,
литнаха пчели и пеперуди!
Славей, любовно, запя във върбите-
незабравил малкото селце!
Излязоха, усмихнати, старци по вратите-
доживяли пролетно небе!
Щастлива и горда съм с този дом мой,
сърце все натам ме зове!
В него намирам муза, покой,
отново се чувствам дете!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво пишеш...
    Събуди музата пак!!!
    Поздрави!!!
  • сега се плавно лее,сърцето ми се смее
  • Благодаря, Вал, за забележките! Да с "пролетно небе" е по-хубаво. Ще се опитам да го оправя и в края.
  • Марка корекция, ако искаш ..."доживяли пролетното небе... и последните 3 реда 6, но го изглади, моля!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...