Пролет в сърцето
Пролет зеленокоса,
с розова премяна,
в очите ми тича боса,
сърцето ми краде засмяна.
В косите ми черни заплита
венец от бяла надежда,
песен на птици полита,
къса се зимната прежда.
Слънцето с ново вретено,
пак пролетна прежда преде,
старото умира победено,
раждат се нови криле.
С вятъра литвам на воля,
под камък приспах тъгата,
щом влюбено небе ме прегръща,
само спомен е вече мрака.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados
