Пролет зеленокоса,
с розова премяна,
в очите ми тича боса,
сърцето ми краде засмяна.
В косите ми черни заплита
венец от бяла надежда,
песен на птици полита,
къса се зимната прежда.
Слънцето с ново вретено,
пак пролетна прежда преде,
старото умира победено,
раждат се нови криле.
С вятъра литвам на воля,
под камък приспах тъгата,
щом влюбено небе ме прегръща,
само спомен е вече мрака.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
