fantboy94 (Иван Бодуров)
100 207
6 mar 2018, 16:43

Пролетен дъх 

  Poesía » De amor
2386 4 8

Вълшебнице, отново закъсняваш, 

навярно се носиш надлъж и нашир, 

че чакам те дали го осъзнаваш, 

магьоснице, с любовен еликсир. 

 

Копнея пак за твоята постеля, 

от върбови клонки и зеленина, 

кажи ми пролет как да те намеря, 

защото в теб откривам любовта. 

 

Не мога вече, искам да пристигнеш, 

нищо че пътуваш с късния си влак, 

че птичките в небето да издигнеш, 

да вдигнеш зимния им похлупак. 

 

Цветята на земята да покажеш, 

истинската красота на този свят, 

и приказката своя да разкажеш, 

за нежното ухание на люляков цвят. 

 

 

Навярно куфара си стяга още, 

взима студ, виелици и ветрове, 

всичко събира хем денем,  хем нощем, 

зимата със братята си снегове. 

 

 

И ето идваш силно засияла, 

като хубава, обичана жена

и в своя блясък с нежност разцъфтяла,  

прошепваш тихо:

- Аз съм пролетта! 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Иван Бодуров Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Моя пролет »

9 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??