fantboy94 (Иван Бодуров)
100 207
Mar 6, 2018, 4:43 PM

Пролетен дъх 

  Poetry » Love
2392 4 8

Вълшебнице, отново закъсняваш, 

навярно се носиш надлъж и нашир, 

че чакам те дали го осъзнаваш, 

магьоснице, с любовен еликсир. 

 

Копнея пак за твоята постеля, 

от върбови клонки и зеленина, 

кажи ми пролет как да те намеря, 

защото в теб откривам любовта. 

 

Не мога вече, искам да пристигнеш, 

нищо че пътуваш с късния си влак, 

че птичките в небето да издигнеш, 

да вдигнеш зимния им похлупак. 

 

Цветята на земята да покажеш, 

истинската красота на този свят, 

и приказката своя да разкажеш, 

за нежното ухание на люляков цвят. 

 

 

Навярно куфара си стяга още, 

взима студ, виелици и ветрове, 

всичко събира хем денем,  хем нощем, 

зимата със братята си снегове. 

 

 

И ето идваш силно засияла, 

като хубава, обичана жена

и в своя блясък с нежност разцъфтяла,  

прошепваш тихо:

- Аз съм пролетта! 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Иван Бодуров All rights reserved.

The work is a contestant:

Моя пролет »

9 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??