Пролетен дъх
Вълшебнице, отново закъсняваш,
навярно се носиш надлъж и нашир,
че чакам те дали го осъзнаваш,
магьоснице, с любовен еликсир.
Копнея пак за твоята постеля,
от върбови клонки и зеленина,
кажи ми пролет как да те намеря,
защото в теб откривам любовта.
Не мога вече, искам да пристигнеш,
нищо че пътуваш с късния си влак,
че птичките в небето да издигнеш,
да вдигнеш зимния им похлупак.
Цветята на земята да покажеш,
истинската красота на този свят,
и приказката своя да разкажеш,
за нежното ухание на люляков цвят.
Навярно куфара си стяга още,
взима студ, виелици и ветрове,
всичко събира хем денем, хем нощем,
зимата със братята си снегове.
И ето идваш силно засияла,
като хубава, обичана жена
и в своя блясък с нежност разцъфтяла,
прошепваш тихо:
- Аз съм пролетта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Бодуров Всички права запазени
