Пролетен гост

18 oct 2009, 15:37

Poesía » De amor

794 0 2

Пролетен гост

Стопли ме ти в студена зимна вечер!

Ела в съня ми като топъл миг!

И влез в душата ми, отдавна я отвлече,

бори се дълго тя в сподавения вик...

Не знаеш колко време той трепери,

в гърдите е заглъхнал, задушава...

Колко те очакваше докато те намери...

А надеждата не спира да ме сгрява.

Ела със пролетния полъх нежен,

за да узная, че дошла е пролетта!

Хвърчат искри от огъня палежен

и нека завали след тях дъжда!

Цъфтят дръвчетата от твоя топъл глас,

цъфтя и разцъфтявам с тях и аз...

И сякаш всичко в този миг се озари,

защото с пролетта дойде и ти.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

dragon (Никица Христов)

2012-01-12T12:48:14+02:00

Прекрасен стих! 6+
angelskiogyn (Надя Димитрова)

2009-10-18T16:14:23+03:00

сякаш е някакво послание към някого когото обичаш доста силно браво много е хубаво