Oct 18, 2009, 3:37 PM

Пролетен гост

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Пролетен гост

 

Стопли ме ти в студена зимна вечер!

Ела в съня ми като топъл миг!

И влез в душата ми, отдавна я отвлече,

бори се дълго тя в сподавения вик...


Не знаеш колко време той трепери,

в гърдите е заглъхнал, задушава...

Колко те очакваше докато те намери...

А надеждата не спира да ме сгрява.

Ела със пролетния полъх нежен,

за да узная, че дошла е пролетта!

Хвърчат искри от огъня палежен

и нека завали след тях дъжда!

Цъфтят дръвчетата от твоя топъл глас,

цъфтя и разцъфтявам с тях и аз...

И сякаш всичко в този миг се озари,

защото с пролетта дойде и ти.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...