Oct 18, 2009, 3:37 PM

Пролетен гост

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Пролетен гост

 

Стопли ме ти в студена зимна вечер!

Ела в съня ми като топъл миг!

И влез в душата ми, отдавна я отвлече,

бори се дълго тя в сподавения вик...


Не знаеш колко време той трепери,

в гърдите е заглъхнал, задушава...

Колко те очакваше докато те намери...

А надеждата не спира да ме сгрява.

Ела със пролетния полъх нежен,

за да узная, че дошла е пролетта!

Хвърчат искри от огъня палежен

и нека завали след тях дъжда!

Цъфтят дръвчетата от твоя топъл глас,

цъфтя и разцъфтявам с тях и аз...

И сякаш всичко в този миг се озари,

защото с пролетта дойде и ти.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...