Пролетен гост
Пролетен гост
Стопли ме ти в студена зимна вечер!
Ела в съня ми като топъл миг!
И влез в душата ми, отдавна я отвлече,
бори се дълго тя в сподавения вик...
Не знаеш колко време той трепери,
в гърдите е заглъхнал, задушава...
Колко те очакваше докато те намери...
А надеждата не спира да ме сгрява.
Ела със пролетния полъх нежен,
за да узная, че дошла е пролетта!
Хвърчат искри от огъня палежен
и нека завали след тях дъжда!
Цъфтят дръвчетата от твоя топъл глас,
цъфтя и разцъфтявам с тях и аз...
И сякаш всичко в този миг се озари,
защото с пролетта дойде и ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Атанасова Всички права запазени
