16 abr 2010, 16:54

Пролетен романс

  Poesía
799 0 9

 

 

Настъпва пролет светлосиня

в незнайни пътища до тук.

Най-после зимата замина,

свалила снежния гюрук.

 

 

Подкара пролетният вятър

безкраен, песенен капчук.

С билети гратисни, на чартър

пристигна щъркелът от юг.

 

 

Отпусна фибрите душата

след дълги дни, сковани в студ.

Отплува с облак в небесата

тъгата... Станах вече друг.

 

 

А птици влюбени запяват

за теб пленителен романс

и пъпки в клончетата мамят

разлистен, пролетния шанс.

 

 

Напира право от сърцето

и ритъм нов на този стих

и ляга леко, леко, леко

в картинен, пролетен триптих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...