Пролетен романс
Настъпва пролет светлосиня
в незнайни пътища до тук.
Най-после зимата замина,
свалила снежния гюрук.
Подкара пролетният вятър
безкраен, песенен капчук.
С билети гратисни, на чартър
пристигна щъркелът от юг.
Отпусна фибрите душата
след дълги дни, сковани в студ.
Отплува с облак в небесата
тъгата... Станах вече друг.
А птици влюбени запяват
за теб пленителен романс
и пъпки в клончетата мамят
разлистен, пролетния шанс.
Напира право от сърцето
и ритъм нов на този стих
и ляга леко, леко, леко
в картинен, пролетен триптих.
© Иван Христов All rights reserved.
Магысница е пустата му пролет 
