Пролетен сонет за Велики Преслав

Тук непозната е забрава.

Ти в руините пак познай

чрез пролетта безсмъртна слава,

мечти признателни отдай.

В града преславен оживява

зеленина сега безкрай

и рожков чудно разцъфтява

в лилаво- розово през май.

Небе е синьо, слънце нежно

огрява всеки древен камък

и дух пречист благонадеждно

от миналото носи пламък.

Река, гора и вис отново

нашепват, чуй, похвално слово.