Пролетен сонет за Велики Преслав
Тук непозната е забрава.
Ти в руините пак познай
чрез пролетта безсмъртна слава,
мечти признателни отдай.
В града преславен оживява
зеленина сега безкрай
и рожков чудно разцъфтява
в лилаво- розово през май.
Небе е синьо, слънце нежно
огрява всеки древен камък
и дух пречист благонадеждно
от миналото носи пламък.
Река, гора и вис отново
нашепват, чуй, похвално слово.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
